Не помня от кога ми се иска да отида до Калиакра. Това място ме зарежда със страшно много енергия и настроение. Морето, вълните и вятъра, делфините, скалите и невероятната гледка ....

Ето, че днес съвсем неочаквано отидох там на съвсем неочаквана следобедна разходка. Времето беше слънчево и усмихнато. А компанията ми - също така слънчева и усмихната. Оказа се, че не е така трудно да те откъснат от сивото. Да се чувствам в друг свят, свободна и без притесниния. И най-вече - да бъда себе си! Да се усмихвам, да говорим и да се смеем. Да говорим един през друг, и дори да се изслушваме :)))

Благодаря ти, Н.! Не само за разходката с марийка :) Чувствам се щастлива, когато съм си аз.

няма значение до къде ще ме доведе това. дори и дотук да е, е достатъчно добре. :)

 

мноо яки снимки.
но това е др тема.
чудовище, веднагически да ми пишеш мейл относно...... разходката, че ти скъсах прекрасните ушички :))
мръд - мръд :)Р* ( това да не се тълкува като целувка с език хахаха :))) )